Рисувам животни, които ви гледат обратно.
главен инспектор на ателието
„Не ги измислям. Те си идват сами и си избират хартията.“— Християна · котаракът одобрява
Понякога четката си почива, но животните не спират да се раждат. Тогава оставям водата и взимам вълна и игла за филц.
Така се появяват пухкавите — бухалчета, лисичета и други дребни създания със сериозни изражения и меки кореми. За разлика от акварелите, тези може и да ги гушнете. Те няма да възразят. Много.
Надраскано от сърце.
Рисувам животни, откакто се помня. Не прилежните животни от учебниците, а истинските — котката, която ви съди мълчаливо, петелът, който е загубил спора, но не и достойнството си, мишокът, който винаги е чул нещо.
Работя мокро в мокро: пускам водата и пигмента да се разберат сами и гледам да не им се бъркам. Аз добавям само погледа — онази малка искра, заради която после стоите пред листа и се чудите какво точно си мисли това същество за вас.
Творбите ми живеят при хора на много места по света и, доколкото знам, се държат прилично. Ако някое от тези същества ви е погледнало както трябва — пишете ми.
За налични творби, изложби и поръчки — включително портрет на вашия любимец. Обещавам да уловя не само мустаците, а и характера.
seechangeable@abv.bg